Тишината пресича зажаднелите летни морави
и небето посява във синьото светъл нюанс,
и гората мълчи, скрила някъде в свойте дъбрави
до сърцето си сякаш, пази птици в горещия час.
Тишината край мен ще стопи и на август юздите,
с бавен ход все така ще върви, ще върви, ще върви...
Спомням пак младостта,дето просто препусках през дните
и сега е добре с тишината да се помирим.
Нямам лоши дела да ме мъчат и в страх да ме хвърлят,
дозавърших успешно безброй социални борби.
Не опърлих съдба, но щом моята някой опърли,
се намесваха свише божествени сили добри.
Време вече дойде тишината да ме омагьосва,
светлина без перде да прихожда над белия лист,
но-о-о-о-о, добре се познавам , каквато Росица съм росна,
утре пак ще въртя на живота чекръка цветист.

1 август 2021г., Симеоново, вилата
Росица КОПУКОВА