Добър човек се спрял за малко в града.
Поседял, помълчал...
Поогледал се...
И съградил чешма с неземна красота.
Не поискал нищо в замяна. Отпил от творението си три глътки вода... Прекръстил се! И тръгнал отново по пътя си незнайно към коя от посоките на Света.
Видял красотната чешма Художникът и я нарисувал.
Дошъл му на гости Поетът. Мярнал картината и написал стих.
Отишъл в зноен ден Поета да рецитира до чешмата. А там вода пиел Музикантът. Заслушал се маестрото в стиха на Поета. Надал ухо и за ромона на студената вода. Погледнал към чешмата и написал музика.
Разбрал за това песнотвореца, седнал до чешмата вземал музиката и стиха на другите двама творци и направил от тях чудна песен възхваляваща Човека построил чешмата.
Един ден умиращ от жажда Завистникът спрял пред чешмата. Но там чул как жени пълнещи вода за строителя хвалебства пеели в песента. Завидял Завистникът за таланта на твореца съградил добрината и още и за таланта на музиканта, поета и песнотвореца и започнал да ги хули.
В този момент Подлецът бил наблизо. И след като утолил жаждата си написал донос за всички творци, а и за всички пили вода преди него от чешмата.
И така си е навсякъде по Света от време оно та до сега...
Щом великодушен човек пие вода от такава чешма чува в ромона ѝ песента на музиканта и поета, а и още благославя творецът създал всичката тази красива благина.
А спре ли се някой малудушен той или мълчи завистливо, или търси кусури в красотата на чешмата или във вкуса на водата.
Ама на - както казва Народът:
" Свят като цвят"