uFeel.me
Вход
Шегите на Съдбата
Автор: jonnnn,  2021 M09 14 11:58 AM
прочити: 8
- С какво мога да Ви помогна ? (May I help U) – приветливо запита тя. От части защото това беше стандартната форма да кажеш ‘Приятно е да имам такъв клиент и редовен посетител’, а в същност сърцето й заби учестено, топлина заля цялото й тяло и краката й се подкосиха - пред щанда беше застанал красивият спортен младеж, който от няколко дни се появяваше винаги по едно и също време.

- Едно голяяямо мокачино и континентална закуска – отговори той като я попиваше с очи.

- Добре дошли отново, като за постоянен клиент съм запазила любимата Ви масичка в ъгъла ... Носи се ...

Той се усмихна широко, направи опит да й смигне, ама се спря овреме и се запъти към масичката в ъгъла с картонче на нея ‘RESERVED”. По нататък беше като в сън – тя машинално предаде поръчката в кухнята, обслужваше разсеяно тълпата от клиенти, но през цялото време хвърляше тайни погледи към него ... той разсеяно се правеше, че чете вестник, но тя вече беше изучила маниера му - вперваше поглед в нея и виждаше крайчеца на очите му веднъж над вестника, два пъти отдолу, един път – в страни, след което задължително бутваше солницата от масичката, което му позволяваше да привлече вниманието й и да размаха ръце с извинителен поглед.

Обикновено тя занасяше цвъртящата закуска на масата му и поставяше нова солница с предупреждение, че следващият път ще я залепи на масата. Разменяха нищо неозначаващи реплики за чудесния ден и времето, като се наслаждаваха на моментната близост и разменяха многозначителни погледи. Тя работеше временно тук през лятото, в това курортно градче на морето, за да събере пари за следването си – животните бяха нейната страст, следваше зоология. Той ... трудно й беше да определи, приличаше на разглезено богаташче, пилеещо парите на родителите си. Винаги спретнат, младежки спортно облечен, с ведър и закачлив поглед, енергията кипеше от него, вероятно беше сърфист, или моряк, или любител на екстремните спортове и най вече на вечерните забавления. Плащаше винаги с карта и беше необикновено щедър в бакшишите. Тя го беше харесала още от първия път, а и той не беше равнодушен.

И после се случи това, което очаквано се случва между двама млади, някъде там в курортно градче, лято , плажове, атракциони, нощни барове и яхт клубове. Между тях запламтя истинска любов, бяха неразделни през свободното й време. Тя се премести да живее в неговата квартира, пълна с картини, четки, платна, и ... мъжки хаос. Живееха ден за ден на крилете на любовта си. Докато тя беше на работа, той рисуваше, после ... после това положение започна да става непоносимо и за двамата, лятото беше кратко, бъдещето – неясно, И тогава той й купи страхотна брошка, подаде й я с треперещи пръсти ...

- Не знам ... не знам много неща ... но знам , че сме тук двамата ... знам, че това е нашето време и нашия миг ... знам, и ми се иска да го изживеем, да изстискаме всеки миг на нашата любов, на нашата младост, на нашата лятна лудост, на ... Ще бъда абсолютно откровен с теб ..

- Не знам кой съм, не знам от къде съм, не знам кои са ми родителите, не знам ... не знам дали съм имал приятели, не знам дали ... не знам къде съм живял, не знам от къде се захранва тази банкова карта, не знам какъв искам да стана, не знам ...

- Обаче знам, че съм тук и сега с теб, знам, че двамата имаме страхотен момент в живота, знам, че искам да те нарисувам, знам, че искам да летим заедно в простора, да се гмуркаме в дълбините, да пътуваме из света, знам, че трябва да те изуча цялата, но знам и че трябва да ходиш на работа в кафенето за да събереш пари за следването си, което ме вбесява, защото краде от времето ми с теб ...

- Тази брошка ... страх ме е да ти предложа пръстен, защото няма да понеса отказ ... а и не вярвам, че ти би ме приела такъв – човек на момента, без никаква представа за бъдещето ... не бих те подложил на това ... даже и аз незнам кой съм ... Тази брошка е много скъпа, спокойно можеш да я задържиш или да я продадеш – ще ти покрие разходите за цялото следване ... давам ти я с чисто сърце, без никакви условия, ако я запазиш ... ако я продадеш ... на мен лично нищо не ми струва – казах ти, че картата е бездънна ...

Ако я приемеш ще ми позволиш да изпитам най – огромното щастие да си щастлива в нашата любов и това, че ще ти помогна и ще изпитам най – страхотното чувство , че съм полезен на някого ... Обичам те ..

После ... тя прие подаръка, заряза работата в кафенето, наеха кола, защото той нямаше книжка, и имаха най – страхотните приключения до момента ... когато той проста изчеза ..


2

- С какво мога да Ви помогна ? (May I help U) – приветливо запита тя. От части защото това беше стандартната форма да кажеш ‘Приятно е да имам такъв клиент и редовен посетител’, а в същност сърцето й заби учестено, кръвта се отдръпна от лицето й и краката й се подкосиха - пред щанда беше застанал той.

- Едно голяяямо капучино и английска закуска – отговори той като я попиваше с очи.

- Добре дошли отново, като за постоянен клиент съм … почти издекламира тя, но изведнъж се сепна – в очите му беше бликнала изгаряща искра на неопределима страст и желание, толкова дълбока и силна, че тя направо се вцепени .. Това трая няколко секунди, след което искрата се превърна в изпепеляващ горски пожар, тя се съвзе и му посочи една свободна масичка в ъгъла. Той се запъти с моряшка походка натам, седна и взе вестник. Минута – две й бяха необходими да укроти бушуващите страсти в себе си, на чието място започнаха да никнат безкрайните въпроси – защо, защо, как. как е могъл, а и – това тогава беше истинско ... Скришом го огледа – беше си същия, но .. не съвсем. Но той все така се криеше зад вестника като случайно пускаше любопитни очи към нея. Този път бутна стъкленицата с оцета.

Тя донесе закуската на масата му, вътре в нея нещо крещеше и искаше отговори, но тя застана до масата и с закачливо попита:

- Мисля, че Ви познавам отдавна, но явно много неща са се променили ... от кога харесвате капучино и английска закуска?

- Хм .. ха ... винаги съм харесвал препечената кървавица от английската, другата винаги ми е била доста постна .. А , дали се познаваме от някъде ... имам чувството, че една врачка навремето ми предрече точно това, че ... ще намеря половинката си в малко ресторантче, ще изглежда ... точно като тебе и ще е облякла страхотната си сервитьорска престилка ... очите му се смееха закачливо, изпъстрени с звездичките на желанието.

- Амии , врачките знаят всичко, може би днес е щастливия Ви ден .. - тя не очакваше подобна тирада и леко сконфузено се върна зад щанда.

‘Той е !’ – си мислеше тя - ‘ променил се е леко, вече на главата му стърчаха два бели косъма, съвсем леко накуцваше ... но си беше същия! ... непораснало момче, без ясна цел в живота, луда глава в живота и сърфинга, безкрайно любезен и галантен, който обичаше да я носи из облаците на мечтите и да претворява желанията и в истина, обичаше всички около себе си и се наслаждаваше на всеки миг ... с нея .. ’ ...

Той отдавна беше свършил със закуската си и пак се скри зад вестника ... докато накрая го остави на масата. Подпря главата си с двете си ръце и прекара няколко минути в съзерцание, наблюдаваше нейните движения и нещо си шепнеше мърдайки с устни. Накрая се приближи, усмихна й се, загледа се за секунди в очите, после плати с карта, като остави солиден бакшиш и се запъти към вратата, спря се отвън, пъхна си ръцете в джобовете. Обърна се назад, хвърли един последен поглед и си тръгна много бавно. Обърна се нерешително още веднъж, опитвайки се погледне през огромната стъклена витрина ...

Тя хвърли престилката и излетя навън. Настигна го, застана срещу него и се ракрещя ..

- Ти! Не ме ли помниш, безчувствено влечуго такова ?! – и размаха ръце срещи него.

Той я обгърна с мускулестите си ръце , а тя започна да го удря с юмручетата си по гърдите като хлипаше.

- Ти ... морето .. картините ти .. кълнеше ми се в ... още пазя брошката, която ти ми подари ... нощите ни ...

Брошката висеше сребърно синджирче на гърдите й .. той с мъка я разгледа докато понасяше търпеливо юмручетата й ...

- Ти .. ти ... винаги си била в сънищата ми ... още откакто проходих ... как мога да те забравя ... най – после те намерих, но ме достраша от толкова много ,,, там, в кафенето, когато те видях като че мълния премина през мене ... достраша ме да не разваля чудесния миг че съм те намерил, ръцете ми и мозъкът се размекнаха, езикът ми се схвана, блокирах, душата ми остана в кафенето при теб, тялото ми не ме слушаше докато се спасяваше през вратата ...

Стояха дълго прегърнати на улицата, минувачите грижливо и съзъклятнически ги обикаляха усмихвайки се ... бяха се просто прегърнали, но познавачите виждаха, как емоциите им се преплитаха, чертаеха взаимни кръгове и се извисяваха като фонтан над тях...

- А аз имам малка галерийка наблизо за модерно изкуство ... сега ще те заведа да се дивиш на щурите ми скулптури .. – рече той и двамата бавно поеха по улицата...

И после се случи това, което очаквано се случва между двама млади, някъде там в големия град. Тя се пренесе при него и постоянно се удивляваше на шегите на съдбата – наистина – всичко беше същото, но не съвсем. Любовта бликаше от тях, заразявайки всичко наоколо. Тя вече беше завършила зоотехника и докато си намери работа беше започнала пак най – вълнуващата професия в кафенето. Обичаше животните, обичаше хората, обичаше всичко наоколо и черпеше с пълни шепи от радостите на живота. Двамата се отдадоха на безгрижен и щастлив живот, всеки ден беше нов и уникален, пълен с емоции и щастие. Обикаляха света, парите не секваха в неговата карта. По едно време им беше доскучало да гледат чудесата на света, та започнаха да посещават конни състезания, той – да залага пари, а тя – да му казва кой от конете ще спечели, всъщност тя вече имаше професионалния поглед на познавач на конете ... после посещаваха казината в Монако и Лас Вегас ... докато един ден той ... изчезна...


3

И ... измина известно време, през което отново съзнанието й се бореше с въпросите – как, защо, къде, кой ... , докато не се случиха три необикновенни неща

- Пристигнаха документите им от Лас Вегас, удостоверяващи, че той и тя са сключили брак по законите на щата Невада

- Докторът й съобщи радостната новина, че е бременна с близнаци

- Една гадателка от Пазара и каза, че в недалечно бъдеще ще се срещне пак с ... (тук гадателката се ококори и не много сигурно рече) – с мъжа си и цялото му семейство


От начало тя си помисли, че ... после в душата й зацари смут и надежда ...

Времето си минаваше, и когато близнаците навършиха годинка, на вратата й позвъниха двама официално облечени мъже, които заявиха, че й предстои важно запознаване с роднините на


"Срещата, която ще промени живота ни изцяло!"


От начало тя помисли, че се шегуват, но като видя на улицата огромната бяла лимузина и шофьорът й, нервно пушещ до нея, реши, че ... съдбата в такива случаи обикновено се шегува, понякога с изнанадващо добър край. Приготви бързо близнаците, облече на две на три нещо официално и потеглиха с лимузината в неизвестна посока.


След двучасово пътуване те се озоваха пред входа на разкошна сграда, в центъра на огромно имение. Пажове се спуснаха към тях, две дами настаниха близнаците в специално приготвени колички и ги поведоха към парадния вход. Минаха през няколко безкрайни коридора и най накрая я поканиха да влезе през една огромна врата, вкараха вътре и количките с близнаците и ... затвориха вратата зад тях. Залата беше не особено голяма, но светла, просторна, обзаведена с разкошни старовремски дивани и канапета. В средата имаше бюро, а пред него стоеше възрастен елегантно облечен беловлас мъж. Той се запъти към нея с широка усмивка и с отвори ръце;


- Добре дошла в новия си дом, ... как да те наричам .. снахо ?

Тя неуверено се приближи към него и ... веднага забеляза двамата мъже, седнали на страничните дивани – левият беше ТОЙ ... десният беше ТОЙ ..само че със шина на крака. Близнаци. Двамата, изненадани скочиха и се приближиха към нея, готови да я сграбчат в обятията си, но строгият поглед на баща им ги спираше.

- Знам, че ги познаваш и двамата, този, от ляво е Младши едно, този, отдясно е Младши две. Дочувах хубави приказки за вашите лудории, но след като някой от тях се ожени за тебе и в добавка Младши две си счупи крака при поредния полет с делтаплан, реших, че трябва да се въведе ред в това семейство! ... Кой от вас се ожени за моята снаха и ме дари с две внучета?

- Аз тате! – каза Младши едно и с молба се втренчи в лицето й.

- Аз тате! – каза Младши две и с молба се втренчи в лицето й.

Тя изпадна в паника, двамата ужасно си приличаха. Баща им се подсмихна и продължи


- И аз, честно да си призная, не мога да направя разлика между тях. Акушерката навремето ми каза, че имали леко различни родилни петна отзад, но никога не съм се занимавал с този въпрос ... снахо, това ще е твоя работа. А приликите са ужасно много, най вече, че и двамата имат проблем с дълговременната памет. От начало в чудо се видях че всяка година трябваше да им обяснявам кой съм аз. Всъщност така реших проблема – живи са, здрави са, умни са, всичко им идва от ръка – от изкуството да купоните, та ги пуснах по широкия сват да се оправят сами, осигурих им финансирането и по сметкитите те ми докладват къде са и колко им е уврял акъла ...


Настъпи дълго мълчание. Трудно беше за всеки от участниците да осъзнае колко ще се промени живота ни изцяло ...

- Не знам за вас двамата – започна бащата, обръщайки се към синовете си – но най щастливият тук съм АЗ – имам си две прекрасни внучета и ... прекрасна снаха ... която ако не възразява може да се премести тук, в това чудесно имение, да отглежда децата ... внучетата ми де, на воля, както и да се занимава както реши за добре, с моите ездитни коне , истински човек ми трябва за тази ми грижа ...


После той снижи глас и се обърна към нея - Нямам пръст в тази работа, съдбата определи да те забърка и вероятно и ти ще имаш проблем с моите – току виж са те забравили. Ама спомените им могат бързо да се възстановят, така че ... ще имаш избор – и той й намигна заговорнически – колкото до внучетата – има слаба вероятност и тях да ги споходи тази наследствена болежка, но ...


Ще видим, времето е пред вас, млади сте, аз винаги ще ви подкрепям!


Так че, скъпа снахо, ДОБРЕ ДОШЛА в нашия дом ...