Когато в море от грижи потъвам,
а срещна по пътя си тъжна душа,
не се опитвам да я разгадавам -
напротив, аз бързам да я утеша.

Но често късно, усетила се жалка,
че прибързано за приятел я имам,
в душата си започвам парчета малки
от раздробената си душа да събирам.

Прости ми душа, че греша. Не знаех
от разочарование, колко много болиш!
Лесно приемах ``приятелства``, нехаех,
и те накарах - разочарована, да болиш.

По пътищата житейски аз търсих и губих,
потъвах тъй-дълбоко в теб, моя душа,
но до края оставам вярваща, непогубена,
за красотата, добротата и любовта.


Пенелопи Клисурска