Когато ми е тясно в мене си,
отприщвам хиляди усещания...
Ломят душата ми проблеми,
сурват се в бездна от мисли
и тишината се взривява...
Проблясват златни прашинки
от пясъчния часовник
на моето време...

Сърдечните импулси
пришпорват мислите...
В лабиринти от съмнения,
сенки и светлина...
търся вълшебното чувство...
Сливам се с дъжда...
Някъде дълбоко в мен няма време...

© Павлина Христова Петрова