Не мразя старостта.
Все още съм жива.
Побелява косата ми,
бавно, красиво.
Фините бръчици,
те ми отиват
и превзема лицето ми,
бяла магия.
Не стискам ръцете,
нека треперят.
Не търся огледалото,
не там е проблема.
Усмихвам се,
тя старостта е красива
и последен шанс,
да съм още малко щастлива.