Така се получава по съдба,
с мъжете все напътница съм аз,
те водят уж магичната борба,
обаче аз съм постоянен страж.
Кой чул съветите и кой не чул-
това тъче на стана на живота,
налага се да бъда караул,
да свиря музиката в свои ноти.
А иначе да пиша за любов,
повярвайте,добре ми се удава,
но все за някого съм благослов,
послуша ли ме, след това успява.
Усещам се - граничната бразда
на мъжките души проблематични,
които трябва да държа с юзда,
но как - това е вече много лично.
Който пропаднал, сам си е решил.
Назад не се обръщам и не жаля.
Да бъда стожер, Господ е решил,
който подкрепя, без да те окаля.
Едва ли ще завръткам джи-ес-ем,
да чакам някого да се обади.
Развръзвам аз поредния проблем
и не жадувам евтини наслади.
Дори не ги разбирам, затова
пред мен мъжете честичко блокират
във търсене на точните слова,
които най- редовно не намират. 1
9 септември 2021г., София
Росица КОПУКОВА