Есенният вятър духнал из гората
в моя двор търкулил бързо на тревата
орехче до лешник, мушмула с шишарка,
все едно до друго, другар до другарка.
Нещо си приказват, нещо си шушукат,
хич не ги загребвам с гребло за боклука,
нека се разбират в малките си тайнства,
вятърът за обич все им ходатайства.
Преметох тераса, направих си чайче,
хапнах за душата хубаво кравайче.
Мога ли да преча? Тази чудна песен
е понятна само за гора и есен.
Катеричка метне рунтава опашка,
толкова е мила, толкова безстрашна.
Орехче си взела и крие далече,
трупа нещо, трупа. Застудява вече.

20 септември 2021г., София
Росица КОПУКОВА