Мнозина претендират, че са много умни,
развиват тези, тежки думи думат,
а улиците на живота им, все стръмни,
вървят, вървят, а никъде не стигат...

Дали е от излишния акъл,
но все вината е на някой друг -
От заговори страдат, дебне ги и гений зъл,
провалящ плановете им напук...

Но виж, на всекиго съветче ще дадат,
неискано, естествено, но мъдро...
Те знаят винаги посоката и верен път,
макар че с своите са все на тъмно...

Умници, бре, капацитети!
С високо самочувствие... на голо дупе...
Така евнух говори как се дига самолетът -
Ох, иронично ли звучи, простете.

Та тъй е с тез Умници на кило,
изгубени, но сочещи пътеки -
Те всичко виждат със извадено око
и в помощ са (нетърсена) за всеки...

Аз бях дотук, нататъка са те -
Все пак не съм такъв капацитет!
Освен това, ще ме разберете добре,
кой би се вслушал в думите на луд поет?...