Макар да постудуваха навън,
прибирам ги - саксия след саксия,
пренацъфтяха се като от сън,
събудил се след пролетна магия.

Но вече запристъпва есента,
разчиства път за първите снежинки.
Добре дошли в домашна топлина -
да презимуваме като дружинки.

Каквото е за мене ... и за вас,
водичка, нежност, светлина, грижовност,
до догодина, в пролетния час,
навън ще ви пренаредя отново.

Цветята са ми начин на живот,
унаследена обич...като мама.
Отмерване на времевия ход
и радостта, създавана за двама.

Разказват, че добрите ни души
поддържат здраво цветната стихия.
А моята не може да руши,
май затова е цветна чудесия?!


12 октомври 2021г.,София
Росица КОПУКОВА