Есента ме смайва от възторг,
толкова е тиха и красива,
какъв ден само ни изпрати Бог,
и жива съм, и здрава, и щастлива.
Замислих се: какво добро сега
да сторя и набързо се досетих.
Загребах радост с шепи от брега
и я отнесох с обич да засвети.
Едно момиче го зарадвах с жест,
защото зная, просто има нужда.
Реших да бъда добротворна днес,
харесвам да живея, като служа.
И, без да чакам чужда благодат,
получих я, като баланс човешки.
Как хубаво е в този земен свят
да се общува топло и без грешки.
Усещам мъдростта на есента,
която ме насочва да направя,
това, което паметна следа
у някого завинаги оставя.
21 октомври 2021г., София
Росица КОПУКОВА