Смъртта размахва черно наметало,
безредието и страха са в своето владение.
От първия замах сърцето е примряло,
след втория, припада в сляпо поклонение.

Глобално, зверски, ледено и властно,
страхът превзема всяка клетка и разсъдък.
От малкия екран ехти послание прекрасно
послание за здраве и за живот по-дълъг.

Страхът за тялото превръща ни във роби,
с отнета свобода пропускаме целта си.
Душата виждаме ли как изсъхва, как се трови?
Слепотата оправдаваме със слабостта си.

Смъртта размахва черно наметало,
безредието и страха са временно явление.
Сърцето на малцина днес е разпознало,
поклон дължим на Този, който е Спасение.