Една картина днес ми подариха,
на нея отразена - есента,
прекрасни думи зад гърба й скриха,
като щастлив печат за вечността.

Дали съм толкова добра, се смаях,
Не помня даже за какъв ли жест?
Красива, като приказка от Рая,
и слънчева като преблага вест.

Какво съм сторила дори не помня,
та да заслужа този дар богат,
художничката от сърце ме трогна,
че има светли хора в тоя свят.

И спомних си съветите на Ванга:
" Търсете се все белите души!".
Пренесох я внимателно през прага
и заблестяха краски и бои.

Едни очи, които топло гледат
на хората в душите със талант
и на сезоните като одежда,
и на пейзажа - като Божи цвят!

Та днеска бях от обич осветена,
сякаш стоях пред Божия олтар.
Има баланс във цялата Вселена
и смисъл ярък в този хубав дар!

22 октомври 2021г., София
Росица КОПУКОВА