Впиват се в плътта ми кости,
слуз се стича и воня.
Червейте са ми гости,
аз пък гост съм на Смъртта.

Да, войната не прощава,
труповете не брои...
Но кой съм аз да вдигам врява?
Мъртвец... за който никой не тъжи...

Въздъхнах... и изпадна ми езикът...
Очите ми отдавна са изядени,
а змия в черепът ми си почива тиха,
в ребрата ми преплели са се корени...

И все пак може да съм вече зомби,
но ще изляза горе на протест!
Ще проклинам падащите бомби
убили мен... убиващи и днес...

25.09.2016.

Тук ме е вдъхновил коментарът на Malkata към творбата ми "Сърце с изтекъл срок на годност", отнасящ се за това, че някои думи там не й допадат хич.
Благодаря сърдечно на Алекс за това вдъхновение.