Вятър се провира между клоните,
дава им напътствия навярно,
нещо им просвирва със акордите,
музика за есенно пиано.

Нещо им подсказва, но човеците
всичко и не можем да отгатнем,
не разбираме езика вятърен
и не можем смисъла да хванем.

Имам усет - някакво пророчество
в песента на вятъра се крие,
сякаш дава някакво оброчество,
не че зима скоро ще завие,

а ще оцелеем добротворните
и стоящите до Бога близо.
Ей това подсказват ми акордите,
със които вятърът навлиза.

24 ноември 2021г., София
Росица КОПУКОВА