Дали ми липсваш? Не.

Студено е, защото идва зима.

Но пък ми липсва светлината,

в тебе отразена и любовта,

която ражда рими.



И липсва ми мигът, когато

доброто в теб, се среща

с доброто в мен

и заедно започват да танцуват,

да пеят, плачат и пътуват,

да срещат хора, да се учат, да горят,

без дори и мъничко да се страхуват.



Не искам да ми липсва,

но кърви от туй,

че щастието бе до време,

че любовта ни в ъгъла стои,

захвърлена, ненужна стене

и безразличие нахлува с взлом…

Какво пък… Случва се на всеки.

Но всяка болка става двойна щом,

доброто в теб не вижда

доброто в мене вече.



Аз съм тук все същата. Стоя

с разперени ръце да те прегърна,

все още със едничкото ми влюбено сърце,

и със надежда любовта да се завърне.



Дали ми липсваш? Не, не е липса.

Как може да ми лисва някой,

когото пазя във душата си

и силно го обичам?


Колажът е авторски.© Ирен Всички права запазени