Бездомна съм, но самата аз съм дом-
приютила Бог в сърцето си,
а в съзнанието ми –
образ на момче- красиво, мило…
В съзнанието ми залеза и изгрева-
изгарящи ме със своята перфектност,
нощем звездното небе,
а денем небето лазурно синьо
и езерото, езерото...
Коя съм аз? Какво съм аз?
Съществувам ли в този свят действително?
Над мене тегне мълчание пропито със тъга,
сълза се стече от очите ми,
а Слънцето със своята топлина
целуна ме и взе сълзата ми.