С поглед ти говорех.
Нима не ме разбра?
Нима не видя сиянието
на очите ми?
Нима не усети онази топлина,
която полсираше от сърцето ми?
Заминах си.
Заключих вратата след себе си.
Ти не ме задържа!
Уплаши се навярно?!
Да аз съм плашеща-
вещица, макар и бяла...