Бетовен е достатъчно добър,

Севиля се оказа без бръснари,

а Фигаро - реди ги ден по ден -

последният затваря, както свари.



Шопен замлъкна, скри се - яко дим.

И старата цигулка се изхили.

И в него припозна кретен,

а музиката непростимо свири.



Замлъкна Моцарт, беше на кафе

в една опушена и вехта кръчма.

И вият се рефрен подир рефрен,

като че дим - о, суета, сует...

Поне сачмата му да беше съща.



Дори Спасителят в ръжта ще хукне бос,

с кървящи колена, през тежките откоси.

Веднъж ще падне в крехкото сено,

ала за всички сетни грехове ще носи.



И ако ненадейно рукне дъжд,

следи от сенки в угарта да скрие...

То музиката ще стопи мига,

а после и самият той ще си отиде.