Лукавият зададе гордо тон,
градът прие го в своята стряха.
Зее „прозорецът на Овертон“ –
нечисти звуци вкупом се разляха.
Примесиха се с падащия здрач,
човек изгуби здравия си разум,
превърна се във съдия-палач,
безбожен, силен, тъжно-празен.
Сърце покварено от музика фалшива,
забило лудо в тласъци бунтовни.
Страха за жалкия живот с въже увива
смъртта след избори съдбовни.
Падението крайно на лъжата,
пропито с звуци пълни с гнусота
е идолопоклонството в душата,
отрекла поклонението на Сина.