Вятър любовта не стига,
ако тя отмине,
и да гледаш, и да мигаш,
влакът е заминал.
Сам си вече на перона,
гарата пустее,
любовта си грабна трона
и за теб немее.
Пускаш група преследвачи
да ти я разкажат,
тя пред теб е сто разкрача,
ставаш маловажен.
Затова живей навреме
с любовта голяма.
Как да задържиш и вземеш
учи ли те мама?
Или спря до седемнайсет
и си там остана?
То, мнозина не порастват
и са изоставени.
Хващай после ветровете,
ама се изплъзват.
За любов огнище трябва,
не моми отвързани.
На една да кажеш всичко
и да стоплиш къща.
Нека да е светла птичка,
но да те завръща!
13 януари 2022г., София
Росица КОПУКОВА