uFeel.me
Като...
Автор: vesselin,  13 януари 2022 г. в 19:38 ч.
прочити: 22
Не очаквам с усмивка мига,
примирено си нося хомота.
Непотребен съм, даже това
вече май ми осмисля живота.
Нямам маска и свое лице,
може мене дори да ме няма.
Самота даже ти си добре,
че поне някой те споменава.
Имам само небе и звезди
две очи, колкото да заплача,
за безбройните бягащи дни,
през които объркан ще крача.
Не очаквам с усмивка мига,
примирено си нося хомота,
като кротко течаща река
като време без път и посока!!!

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2025 uFeel.me