Там някъде, на прага на нощта,
една звезда ми каза: " Добър вечер!
При нас душите прати ги Смъртта,
добрите са щастливи, но далече!"

И гледаше ме в синя красота,
успокоително и много мъдро,
животът, кръговрат от светлина,
не свършва никъде. И във отвъдното.

Но болката остава дар за нас.
Навярно горе всичко е красиво.
Звездата ме погледна и без глас
подсказа ми, че: " Всичко тук е живо!"

Но в паралелните ни светове
граничи тази временна раздяла,
която ни характера кове,
додето станем пак единно цяло.


26 януари 2022г., София
Росица КОПУКОВА