Живеели едно време в едно
царство, цар и царица и си
имали прекрасна дъщеря и
Снежанка се казвала тя.
Била бяла и червена, с дълги
къдрави коси, с червена
панделка вързани, с черни
коси и със зелени очи.
И си живеели те в обич,
разбирателство и радост
голяма. Но както в живота
и в приказките става...
Разболяла се майката
и не след дълго умряла.
А Снежанка и баща И
плакали и тъгували много.
Но минало време и баща И
се оженил повторно за една
красавица надменна, която
имала вълшебно огледало...
Като се погледнела в него
тя го питала винаги: - Огледало,
огледалце, я кажи ми ти, има ли
на Света, друга с мойта красота?
А то И отговаряло: - Ти, царице си
дарена с неземна красота, няма
друга като теб и си първа
по красота в Света...
Но Снежанка расла и порасла
и станала много красива
и тогава, когато попитала
царицата огледалото пак...
То И отговорило така: -
Ти, царице си дарена с
извънредна красота, но
Снежанка е най-красива на Света!!!
Тогава, от яд заслепена, тя
решила Снежанка да погуби.
Наредила на ловеца да я убие
и сърцето И да и донесе...
Но ловецът бил с добро сърце,
пуснал я и И казал далеч да бяга.
Убил едно животно в гората и
казал, че това е сърцето на Снежанка.
А Снежанка дълго се лутала в гората
и вървяла ли, вървяла и стигнала до
една поляна, пълна с билки и цветя
и там имало една чудна къщурка...
Било отворено и тя влязла вътре.
В кухнята имало печка за готвене
и маса със седем столчета красиви
и всичките мебели били малки...
Тя изчистила цялата къщичка,
сготвила и хапнала по мъничко
от всяка паничка и после изморена
легнала на едно легло и заспала...
Къщичката била на седемте джуджета,
които копаели руда там в планината.
И тръгнали да се прибират, наредени
на редичка и весело песен си пеели...
А като се прибрали в малката си
къщичка, що да видят, тя блестяла
от чистота, а в кухнята ухаело
на топла и вкусна супа...
Те хапнали от супата, а после
влезли в спалнята си и там
на едно от леглата спяло
чудно красиво момиче...
Те светнали с фенерите си,
да я видят, тя се събудила и
казала, че е Снежанка, избягала от
мащехата, която искала да я убие...
Те я помолили да остане да живее
при тях, но искали да обещае, че
докато те копаят руда, тя да се
заключва и никой да не пуска...
А мащехата доволна, че е изяла
сърцето на Снежанка, пак попитала
своето огледало и така разбрала, че
Снежанка е при седемте джуджета...
Тя решила пак да я погуби и И
занесла шнурче, което вързала
на роклята и толкова стегнато, че
Снежанка паднала в несвяст...
Дошли джуджетата и развързали
шнурчето и така я спасили...Втори
път дошла като старица преобразена и
отровно гребенче в косите И забола...
И сега джуджета я спасили, но злата
мащеха пак решила и отровна ябълка
направила и И я подала, да си хапне
и щом отхапала, тя паднала на земята.
Джуджетата се прибрали, но не открили
нищо, което е причинило смъртта И.
И те плакали неудържимо за нея,
тяхната добра и красива Снежанка...
Сложили я в стъклен ковчег, а тя била
бяла и червена, също като заспала
изглеждала, а те стояли на пост
до своята мила и добра Снежанка...
Един слънчев ден към къщичката
вървяла свитата с царския син, а той
като я видял не можел погледа свой
да откъсне от нея, влюбил се той...
Помолил той джуджетата да му я дадат,
защото не можел да живее, без да я
вижда повече и дълго се молил и
накрая, те се съгласили и му я дали...
Тръгнали към двореца, но се спънали
на тясната пътека и парчето ябълка,
изхвръкнало, тя отворила очи и учудено
попитала къде се намира в момента...?
Радостта на принца била голяма,
щом Снежанка се свестила и
той всичко И разказал и как
убедил джуджетата да му я дадат...
Като пристигнали в двореца, решили
свадба да вдигнат за чудо и приказ...
Поканили много хора от царството и
джуджетата дошли, събрали се всички...
Злата мащеха била спокойна, но решила
пак огледалото си да попита, а то И
отговорило:- Ти, царице си дарена с красота,
но булката Снежанка е най-красива на Света!!!
Тя побесняла от злоба и за пореден път
поискала Снежанка да погуби този път...
Но джуджетата били нащрек и на принца
всичко сторено от нея, му разказали...
И решили и обувки на мащехата те
подарили, но хубаво на огъня ги нагрели.
И я обули и карали с тях да играе, а
злобното И сърце се пукнало от лошотия...
А Снежанка и принца и джуджетата и
царя и царицата и всички гости, яли,
пили и се веселили. И аз бях там, ядох и
пих, танцувах и се веселих и края обявих...