Тя беше грешна, скверна и безчестна,
а толкова омайваща и млада.
Осъдиха я – беше много лесно -
да изгори на святата им клада.

Виновна беше. Вместо да целува
полите на свещеник и икони,
протягаше ръце да излекува
душа и тяло, болест да прогони.

С какъв ли ум посмяла бе да гледа
към изворите, слънцето, тревите,
вместо със страх, притихнала и бледа,
да се смири в покорство пред отците!?

Осъдиха я. Вещица проклета,
повярвала, че има сила чудна,
а в нея шепне тихичко сърцето:
„Опасна си за тях, че крачиш будна,

че смела си и с дарбата си дивна
помагаш и на бирник, и на просяк...“
Тя нямаше и двадесет години,
не бе видяла нищо от живота...

Очи в очи, посрещна си вината.
Осанката ѝ пламъкът обгърна...
Роди се дъщеря на светлината
и в светлина отново се превърна.