Духът ми вдишва утро, душата ми се пълни със Слънце, а тялото ми си пийва кафенце с неотделимата цигара. Мисълта ми се умилква около чувството. Люлякът в градината разпръсква аромат и нежност, а песента на Чичопей оцветява утрото в лила. Възхитен съм от умението му винаги да намира най-нежните любовни песнички, на които Чичопейка никога не може да устои. Дали и при тях има Любов от първо чуруликане? Вероятно, не зная, но със сигурност има Любов. Тя е навсякъде. И при хората я има. Но винаги съм се чудил, защо при някои, вместо да се радват на връхлетялата ги Любов, умират от страх да не я загубят? И си мисля, че всъщност страхът от загубата е може би продиктуван от несъзнателното желание за притежание. Леле, колко дълбока е мисълта ми. И пак си мисля. Сигурно е и толкова невярна. Не може да е толкова сложно. Просто всеки иска Любов, а всяка Любов – споделеност.