Не съм Шехерезада, не разказвам
с омайни думи, приказки измислени.
Гласът ми не е славей в горска пазва -
вибрира и горчи от тежки истини.

Дали са грозни? Не, прекрасно светли са,
ако усещаш пулса на зеленото,
накичило света и слушаш песните,
на птиците, нагоре устремени.

С лъжа не бих си купила спасение,
на тялото, да жертвам свободата си
на глас да изрека, че сме творения
на вечен Дух, дарил ни светлината.

И никой не е по-голям от другите -
еднакви сме под камъка, пред извора.
Господството на хората заблуда е,
страхът и раболепието - избор.

А истинската власт не е на тленните,
от пясък кула с нея си изграждаме,
но чак когато рухне (неизменно е),
ще разберем защо в света се раждаме.