Като обича, знам, мъжът мълчи,
очите му обаче го издават,
усеща се кога любов струи,
усеща се, когато преиграват.

Та на мълчание издържам аз,
разчитам всички погледи дълбоки,
по-интересни са от всеки глас,
поезията тръгва на високо.

Говоря. Със протегната ръка
и много нежно пратена милувка.
Поезията - глас във тишина-
ще обрисува всичко без преструвка.

Жената ще напише за един.
Мъжете - за жените като цяло.
Мълчанието по-ценя от стих,
във него е заложено начало!


20 юни 2022г., София
Росица КОПУКОВА