Сърцето спи, очите се затварят,
умората по вените пулсира.
Къде отиваш мислите забравят,
но пътят да зове не спира.

Сънят ще чака, а така е нужен,
но нямаш времето да му се отдадеш...
Дали си весел и дали си тъжен?...
На кой му пука, няма как да спреш!...

Върви и работи, ще се наспиш,
а също ще почиваш дълго време
нататъка, но не в Дубай, в Париж,
а щом смъртта... те вземе...