Добре ми е така, да помълча,
със книгите и с тишината заедно,
в една полезна дневна самота,
където думите са в лист изваяни.

Обичам хората да ги чета
в подтекста на написаното слово
и бавно да събирам мъдростта,
дарена ми от автор наготово.

В моменти на мълчание раста
и себе си намирам в тишината,
в обмена на съществени неща,
в духовната и смислена позлата.

Писателят е мълчалив човек,
чете и се вглъбява, после пише,
за да оставиш нещо - век след век,
открий и преди теб таланта свише!


27 юни 2022г., София
Росица КОПУКОВА