ПРЕЗЕРВАТИВЪТ

( Прередактирано безименно миниразказче от нета - автор неизвестен)

Бях на 15.
Единият от нашата компания го държаха буквално на къс повод. Не спираше да ни се оплаква, как майка му тайно, но непрестанно му бърка в чантата. Уж да му проверявала бележника. Ама гледаше всичко и навсякъде.
Наближаваше края на срока.
Всички родители знаеха, че имаме класни и оформящи успеха изпитвания. Двама трима от компанията решихме да си направим майтап с онзи държаният под майчин чехъл, поставяйки му презервативи в бележника, в несесера с химикали и в някоя и друга от тетрадките.
На думи лесно!
Кажи речи като на игра!
Нооо при реализацията - те ти на беля!
Оказва се, всички сме девствени. Което значи, че никой от нас до сега не беше си купувал презервативи. Разбираме се да теглим чоп - кой да отиде в аптеката и да ги купи. Ма то аз нали съм си един куцузлия - дръпнах късата клечка.
И така за първи път в живота срам не срам се отправям към аптеката, правейки се на голям. Със задачата да купувам презервативи – при това съвсем сам. Ония моите останаха да ме чакат до будката за вестници. А аз надъхвайки личния си кураж с намахана мачовска походка бутам вратата на аптеката и с жест ала отворко поздравявам. До тук добре. Но в момента в който звънчето над входа звънва втори път и врата се захлопва зад гърба ми тутакси осъзнавам, как всъщност в аптеката сме само аз и аптекарката.
Така де!
До някъде това добре!
Щото няма да има някоя клюкарка, дето да ме изкаже на нашите.
Но от друга страна по ония ми ти морални времена за невръстен дево-младенец като мен се изискваше гора от самообладателна твърдост и планина от момчешки непукизъм, само за да произнеса на глас думата, касаеща въпросния гумен артикул. При това, заставайки лице в лице с младата и красива магистър фармацевтка, по която вече половин година въздишаха повечето мъжаги от градчето.
Пък то си имаше и друго.
Нали си бях виден квартален непослушник...
Всички в района ме познаваха.
Включително и аптекарката.
Мисля се казваше Марина.
Ами да!
Но колкото пък и детинско да изглеждаше лицето и тя все пак бе завършила университет за магистър фармацевти. Всъщност си бе една млада жена със съответния опит!
Ами да!
Може би и за това веднага забеляза колко съм смутен.
И след като аз си казвам казванката, тя се врътва професионално. Повдига от из под щанда малко кашонче с кутийки. Усмихва се предразполагащо. Подава ми едно пакетче с три броя кондоми, но миг по-късно отдръпва ръката си на разстояние от моята. Присвива закачливо очи - и пита:
- Миличък ти изобщо наясно ли си защо, къде и как се ползва това?!
Е те тук някъде в края на нейния въпрос цялото ми мачовско самочувствие скоропостижно катастрофира, разпадайки се на наведен свенлив поглед, руменина по бузите и сподавеното мое:
- Миии….
- Ми какво? - пита ехидно тя.
След което аз без грам забава си признавам. Как видите ли никога до сега не съм ползвал такъв тип гумени чуркокачулки. За моя най-голяма почуда тя тутакси отваря друга кутия. Вади от там презерватив. Оглежда се сприхаво дали няма някой до врата. Наплюнчва си палеца. И с отявлено отработен жест нахлузва кондома върху най-дебелия пръст на ръката си. Междувременно без да спира нагледната презентация с думи и жестове ми доизяснява, колко важно е на всяка цена да проверя дали въпросното предпазно средство е прихванато здраво в долната основата на пръста.
Ама то нали си бях дебютант в този тип дейности при толкова натурално предложена демонстрация смущението ми са втурва по експонентната крива право нагоре към то небесата. Дето се казва на махленски жаргон направо налях гипса. И то не до коленете - ми чак до над пъпа.
Е! Да!
Сега вече от позицията на днешния ми опит, мога съвсем ясно да си представя колко крайно объркан съм изглеждал. Тя обаче запазва професионално самообладание. Дори в отговор на моето смущение, най-неочаквано вместо да ми се подиграе се усмихва палаво. За втори път се оглежда някак си трескаво. И след като се уверява, че в близост до аптеката няма никой, излиза из зад щанда. Врътва ключа на входната врата. Прехвърля върху висящата табелка ОТВОРЕНО/ЗАТВОРЕНО един лист на който пишеше „Връщам се след малко”. Хваща ме за ръката и ме повежда към някаква стаичка в дъното на аптеката. Влизаме там. Тя затваря зад гърба си и тази врата. След което разкопчава блузата си. Сваля си сутиена. Погалва се по гърдите и пита:
- Така възбуждам ли те?
Стоя си значи аз с отворена уста, кимам на пресекулки и сумтя, ама точно както кварталния ни психонесретник Дечо Кукуто. И ако до тук бяха само като леко втрещен, това което последва надмина всичките ми представи за земен живот.
Като за начало тя прекарва нежно ръка през чатала ми, след което чувам:
- Не се притеснявай миличък! Ето! Всичко си ти е наред. А не си и толкова малък – продължава да ми шепти тя, завъртайки влажния си език по ушната ми мида и добавя – Охо! Ето! Имаш и обем и твърдост. Което означава, че е крайно време да се научиш и как се поставя презерватив - след което сваля полата - бикините си и кимайки с глава тихичко ме подканва - Хайде миличък! Сега е нещо като търговски мъртвилник. Имаме малко време спокойствие, докато захладнее и пенсиите, и досадните хипохондриците плъзнат из пазара.
Бузите ми горяха като пещ! Но втора покана така и не дочаках. След кратки ласки трескаво по новобрански я обладах. Така де! Ама то нали си ми бе за първи път… От всичко онова новото, което бе толкова великолепно и настръхващо… Амии… Главата ми за има няма десет минути за кой ли път се завъртя на колело. Е! Съвсем в реда на неща - не можах да се задържа кой знае колко дълго. Кажи речи след седмия или осмия такт и юхуууу…
Буквално изригнах.
Има няма секунда след кулминационен миг около нас настава една такава особена празнотийна тишина, която до момента не бе ми се случвала... Чак се притесних дали съм жив! Или пък скоропостижно съм отлетял към Рая!
Нооо…
Минутка или две след моя първи еро-стон насред последвалата го космически тиха безсловесност чувам как аптекарката прихлъцва. Надига глава. Поглежда ме в упор и с някаква непонятна за мен критична подозрителност пита:
- Миличък ти сложи ли си презерватива, който ти дадох?
- Разбира се! - гордо отговарям аз, демонстративно показвайки и палеца, на който чинно си бях надянал кондома, точно така както тя преди малко ми бе показала – Ето! Както поръча! Даже го проверих! Държи се здраво за основата на пръста ми.
Лелееее...
Какъв здрав шамар ми отпра оная ми ти красивата жена.
Буквално на мига околовръс всичко що е свят отново ми се завъртя.
Лелее...
Направо - дето се майтапим в училище - за едното му междучасие пет пъти обиколих земята.
Е да! След седмица се видяхме пак. Но вече у тях. И на спокойствие. А после се заредиха дни, в които го правихме кажи-речи по три пъти на седмицата. Та така няколко месеца поред. Но всеки път преди да си сложа презерватива – вече разбира се на правилно място - тя ми се усмихваше и лекичко ми удряше по едно нежно шамарче с думите:
- Това си ти е за тогава дето ми изкара акъла! И се благодари, че оня път не съм била в овулация.
Сега точно не мога да определя, но може би болката от онзи първи здрав еро-шамар ми помогна да схвана нещо много, много важно. И то е че цял живот ще ми бъде много, много трудно - иде ли реч за секс - да разбирам какво, кога и точно как всъщност го искат жените.