Понеже ми омръзна да подреждам
проблеми и задачи в боен строй,
реших да стана случай безнадежден,
а делниците – влачил ги порой.

Все с бистър ум се движа в коловоза,
каквото трябва правя, но дали
си струва всеки ден да се тормозя?
Май скучно е, съгласни сте, нали?

Главата явно трябва да си сменям -
не ми е нужен толкова акъл.
Ще си завъдя бръмбарчета в нея,
ще кажа на щурец “добре дошъл“.

И с тях ще съм навярно по-щастлива -
един бръмчи, друг пее серенада...
Ако съм щура - всичко е красиво
и вечно ще съм нова изненада.

Акъла стар, без жал ще пенсионирам
и ще го пратя някъде далече,
сам себе си за друг да консервира,
пък аз ще стана шантаво човече.

И няма само грижи да строявам,
а бръмбари край мен ще маршируват
в редици прави. Само се надявам
да не решат и зумба да танцуват.