Все си имам някаква задача,
Неотложна, много сериозна,
ала щом пътуване изскача-
всичкото отлага се за после....

Пътищата никога не свършват
в моето съзнание и мисли,
да ошетам, чистя и забърша,
има дни със утрини лъчисти.

Но това, което ще се види,
може утре да не се повтори.
Път пътувам.Кой ще ми завиди?
Тръгвайте под родните простори!


5 юли 2022г., София
Росица КОПУКОВА