На брега на морето
вълните
и кръвта ми
си говорят на един и същ език.
Казват си неща,
дето все остават загубени
в превода на другите.
Затова мълча.
Само се люлея,
като в прегръдка невидима
на въображаем танц,
в очакване на някой,
който ще слее ръцете си с нея,
превъплатен,
уловил точния ритъм
на шума в ушите ми.
Тогава ще се откажа завинаги
от думите.