Веднъж българската котка Тонка срещнала германския Тигър и му казала важно:
– Ти знаеш ли, Тигре, че си от моя славен и древен род?
– Така ли? – учудил се Тигърът. – И откъде-накъде? Та аз съм много по-голям и по-силен от тебе!...
– Да, но от по-малкото произлиза по-голямото! И по-дребното е по-древно...
– О, по тази логика мишките и бълхите са по-древни от тебе...
– А-а, те са се появили заради нас, Котките. Ясно е, че ние ги превъзхождаме...
– А ние, Тигрите, превъзхождаме вас, Котките...
– Но някога не е било така! Ние, Котките, сме били най-силни, най-умни, най-цивилизовани! Страшни като Лъвове! Вие и доста други животни произхождате от нас!...
– Не е вярно! – ядосал се Тигърът. – Дърдориш глупости, измишльотини!...
– Ако не вярваш, питай дядо си! Моята баба Автохтонка ми е разказвала, че един от нейните прапрадядовци се любил с твоята прапрапрабаба Готска, която преди векове била дребна, нищожна. И я облагородил, дал началото на вашия род!...
– Ха-ха! – разсмял се Тигърът. – Явно съвсем си се побъркала! Кои ли тъпаци измислят подобни небивалици и вярват в тях?... Хайде, махай се от пътя ми, че имам работа!...

Марин Тачков