Светулка малка и искряща
хвърка волно с крилца.
Светлинка пулсираща от нея блика
красота мимолетна в нощна тишина.

Очите ми гонят я безспирно
бленуват за нейната свобода.
В спомен мил искам да превърна
всеки неин полет и игра.

Но вятър тихо гората ще събуди
ще отстъпи пред утрото нощта.
Денят в своята прегръдка ще сгуши
малката светулка и нейната светлинка.

Георги Петров