ОТДАВНА
Отдавна вече липсва мъжество
на дребните мъжленца във реала,
страхливи като вълнено кълбо,
очакват от жената да е цяла.
Не ги нападам, гледкам им сеир,
да са самички чинно заслужават
и аз, подобно вятър от баир,
им пиша стих, а после отминавам.
Харесвам си начетени мъже,
да имат толеранс, но и характер.
Пък някои подскачат на въже,
докато къкри гозбата на мама.
На други им е малък този свят,
едно семейство никога не стига.
Оставаш беден, взел се за богат
във недописана житейска книга.
Накрая и съдбата се върти,
както не предполагаш и показва,
че просто си прашинка малка ти,
която сякаш нормите не спазва.
Навярно ще ми кажат: "И жени,
неподходящи във живота има!".
Жената е монета с две страни,
ала за обич винаги е зрима!

12 август 2022г., София
Росица КОПУКОНА

Любовта и да приключи, поезията е вечна! Утешителката си замина отдавна.

""""""""""""""
На Г.Г.

Ти заслужаваш любов, защото обичаш,
ти заслужаваш късмет, защото си личност,
ти заслужаваш и щастие, защото си предан,
какво те обърква тогава и ставаш "пореден"?
Не че там съм те сложила, ти се подреждаш
назад, дето загубва се всяка надежда.
Точните думи за обич ти сам не намираш,
точния жест и подход не проектираш.
Толкова огнен копнеж ти имаш за двама,
а все пак попадаш до днес на поредна измама.
За да бъдеш щастлив - се иска и нрав по.различен,
не е толкова просто, нали, да бъдеш обичан?!


23 февруари 2005г., София
Росица КОПУКОВА
Из стихосбирката "Неспящата красавица"