Обичам те, живот,
обичах те вчера,
обичам те днес,
ще те обичам
и утре. Знай,
каквото и в съдбата
ми да става,
аз отново и отново
ще се изправям
непобедима и бяла,
и няма никога
да ме обезвери
горчивото на земния
ти ад.
Като безсмъртен
вълшебен Феникс
аз ще възкръсвам
пак и пак. Повярвай,
няма да ме победиш
с грозни калени
интриги на хора
злобни и фалшиви,
с души коварни,
завистливи,
нито пък с илюзии
несбъднати дори
или с разплакани
мечти. С какво
ще ме уплашиш,
ти живот, с рани
от коварно,грозно
предателство,
с истината ,
лицемерна,
на злонамерено
ехидно ласкателство,
с подлото равнодушие
на глухо самовлюбено
безличие, с острите
нокти на нечие
комплексирано
суетно величие,
или с високомерното
его на едно сляпо
и нямо безразличие ?
Не, не ме е страх,
преоткривам се
и в бялото,и в черното,
на безлични,
сюрреалистични,
сценарии бездарни,
и в банални
псевдоактуални
модерни сериали,
нелогично комични,
ретроаналитични.
Знай,преосмислих
те във всичко
и сама избрах
да те обичам такъв,
какъвто си живот,
и дръзката ми
вяра в тебе
никога да не умре,
а молитвата ми бяла
да е винаги с волни,
искрени криле.
Да, наясно съм
с горчивото на ада
земен, не отричам,
но вярвам
безвъзмездно
в меда сладък
на земния рай,
затова без страх
ще сричам,
до последен дъх,
до гроб :
"Независимо от всичко,
аз пак обичам те,живот!"
Ще се уплаша само
ако вместо в олтара,
коленича в блато...