Преди да ме приспи сърцевината на нощта
разглеждам споделеното в екрана,
все искам още малко да остана,
да прочета поредната душа,

открехнала врата във виртуала.
Знам, не напълно истинска е тя,
но все пак се представя пред света
от собствения цвят по- бяла.

Навярно бродят сродници край мен
от тези, дето ще се търсим вечно,
дори над разстояния далечни
и нишката ще бъде знак свещен,

че няма да сме за един живот дует,
дошли преди, ще си останем след....


18 септември 2022г., София
Росица КОПУКОВА