Свещта е черна. Огънят ми свети –
проправя път през бездна с лепкав мрак.
Съдбата прави странни пируети.
Рисуват руните ми таен знак.
Разкъсвана от своята природа –
препивам с чернотата в нощен час!
Повярвайте – незнайна съм порода –
намирам чистите души сред вас.
Заслуженото всеки получава!
Пристрастията нямат място в мен.
Ни черното, ни бялото забравям.
Зората срещам с поглед несломен!
И както в мене всичко е двуяко,
тъй сплетен е човешкият ви свят.
Да прегреши душата тихо чакам,
с надеждата за ден от обич сгрят…
25.09.2022
Мариана Бусарова