Не знам дали сред други светове
човеците на нас по кръв приличат,
дали товарят с тежки грехове
избралите да бъдат просто личност!?

Дали сред милионите звезди
пулсират паралелните вселени,
в които ние - чисти и добри,
не мислим за живота като тленност!?

Дали ме има в този странен свят,
или обратно - него в мене има!?
Пространството е мит за любовта,
а времето - илюзия без име.

Какво ли цяла вечност ни дели
от светлата, божествена виталност!?
За обич и за радост сме дошли -
единствената истинна реалност...

Не, този болен свят не е за мен,
не си принадлежим. За кратко време
съм тук - на бряг и стръмен, и студен,
а после пак към своя дом поемам.