Не са звезди душите им отвъд,
защото тяхна е Вселената на Бога
и те летят в небесния си път,
далеч от тази земна изнемога.

Особено - били ли са добри,
то Бог им подарява висините.
По-ценно е от туй - да са звезди...
Така си утешаваме душите.

Ние сме тук, а те са горе - там
и всеки има своите задачи,
щастливи са в безкрайния си храм
и нека пак сърцето ни не плаче.

Молитвата към тях да полети,
та да я чуе цялата Вселена.
Дано Бог греховете ни прости,
докато тук живеем несмирени!


22 ноември 2022г., София
Росица КОПУКОВА