uFeel.me
Вход
Посоките са ничком
Автор: Brinne,  2022 M11 23 9:05 AM
прочити: 11
Чертае тишината щрихи в нас,
прилича на разшита стара дреха,
тегелите са повреден компас –
стрелките му въртят се без утеха,

до лудост оглупели сочат път,
но нивга няма него да преминем –
назаем е сърцето в празна гръд,
в мълчанието призрачно застина.

Рисува знаци тишината пак,
приведена се крие в някой ъгъл,
прилича ми на смъртния ни враг!
От злато била. Кой ли ни е лъгал?!

Защо ли все избираш да мълчиш?
По-леки ли са думите стаени?!
Стрелките на компаса са лъчи.
Посоките са ничком, на колене…

Но може би, когато натежи,
ще се отрони думичка за сбогом.
Не обещавай. Просто не лъжи.
Мълчим си. Тихо е. Като прокоба.

21.11.2022
Мариана Бусарова