- Яна искаш ли да отидем на люлките да се люлеем?
- Не!
- И защо?
- Вчера леля Кръстинка ни беше нагости и каза на мама и татко, че толкова много съм пораснала, че вече съм станала мома за женене.
- И това какво ти пречи да дойдеш с мен да се люлеем – а Яна!?
- Ели аз няма повече да си губя времето с някакви си люлки.
- И защо деее!?
- Ели щом съм станала мома, днес искам да изляза навън и да срещна мъж, с който да се оженим.
- Ама Яна то не става така изведнъж?
- А как става?
- Първо трябва да те среша и да те гримирам.
- Че защо?
- Защото когато една жена търси мъж за женене трябва да излиза на люлките с нови дрехи, сресана, усмихната и гримирана.
- Ехее… Ти от къде знаеш!?
- Чувам го всеки път от кака Милена да го казва на леля Кремена когато тя идва да ме води на люлките.
- И защо пък чак толкова много неща трябва да се правят за намирането на един мъж?!
- Защото ако жената е излязла рошава, негримирана и тъжно начумерена всички ще си мислят че тя вече е оженена – даже два пъти!
- И това ли кака Милена ти го каза?
- Не! Това Сама си го разбрах!
- От къде?!
- Майките на Калин и Ростислав понеже си имат не само първи но и по един втори мъж, когато са на люлките много често не са вчесани. А и никога не се усмихват.
- Ахаа… Добре тогава! Гримирвай ме и ме среши!