Винаги съм си мислела, че любовта трябва да е като тихо пристанище. Да приютява. Да спасява от бурите, дори и от онези, които бушуват в собственото ми сърце... Мислела съм, че трябва да е ласка, мека и нежна, като кашмирен шал и да топли, като него...
Докато не те срещнах. Или по-добре да кажа, докато не се разбих в теб. Като вълна в скалист бряг. Не попих в теб, защото ти не си пясъчен пояс, който да укротява. Ти си преграда. Преграда за бесовете, които ме изяждат отвътре. Ти си и прегръдка, но толкова силна, че сякаш кожата ми се слива с твоята. Ръцете ти се увиват около мен, превземат ме, обгръщат ме и се губя, забравям се, претопявам се.
Нямам нужда от бряг.
Ти си бурята.
Но след теб съм пречистена и преродена.
Събуждам се на рамото ти, но ти не се оплакваш, че ръката ти е изтръпнала. Продължаваш да ме притискаш. Целуваш ме все едно това е първата ни целувка. Или сякаш ще е последната.
Татуиран си, но не върху кожата, а върху същността ми. Вдишвам и вдишвам дъха ти. Сладко е. И жарко. Защото допирът ти възпламенява. По един първичен начин, който не търпи разумни доводи.
- Ще можеш ли да я понесеш? - питаш.
- Какво? - не те разбирам.
- Страстта ми... Страстта ми към теб. Ще я понесеш ли? Не мога да я сдържам. Иска да избие. Да се разплиска. Да те погълне... Иска да си част от мен. Винаги, докато дишам. Не издържам. Искам да я пусна...
- Пусни я - шептя.
- Ще ни претопи, любов моя... А после няма как да разделиш тая сплав.
- Няма да я делим...
- Знаеш ли... Боли ме даже сега, ако трябва да съм далече от теб... Не се ли плашиш?
- Плаша се. Но още повече ме е страх, ако те няма...
- Ще успеем ли да издържим? Да я укротим? Страстта...
- Пусни я... Нека ни превземе... А след нея ще сме феникс, преродил се от пепелта на общата ни жарава.
Ти не си създаден да бъдеш пристанище.
Не си тих пясъчен бряг, в който да потъна.
Ти си бурята, в която горим постоянно.
И от която се раждаме, по - истински и по-живи...
Прегърни ме, само така мога да я понеса.
Целуни ме, само така мога да я преживея.
Излекувай ме с огъня си.
До следващата клада, любов моя...

01.12.2022
Мариана Бусарова