Бъди готов да умирам в ръцете ти,
след всички раздели все по-трудно възкръсвам.
Бъди готов, не остана за даване,
последната страница за теб я откъсвам.

Ако разхлабиш за миг, за глътка обич въжето ми,
ако погалиш духа ми със смисъл за утре,
ако прошепнеш в плача ми, че съм чела поредица,
в която героят не грешен, а друг е.

Ако душата се свие във тебе разголена,
като в облачен ден, смирена, притихнала,
Ожадняла, ненаситна за допир и сливане,
приготви се, бъди готов за умиране.

Ако открия наново красотата на залеза,
и обещаеш банално на слънцето блясъка,
Ако по изгрев си спомня на танците стъпките,
Ако държиш ми ръката щом стъпвам по пясъка.

Ако липите с въздишки разцъфват от спомена,
ако утрото тежко, напъпило пие,
най-топлата нежност, най-силното имане,
ако самотата се превърне във ние.

Бъди готов, ако си тръгнеш без време
след безумно възкръсо-обичане,
най-добре днес не идвай при мен,
или ела и бъди готов за умиране.