На дните им подхожда тишина,
когато в тях любов сиротна плаче.
Потропва в мислите измъчен стан
и вопли жални изтъкава в здрача…

Кросното му е леко. Като дъх.
И в нишките сълзици бавно сплита.
Шевиците рисуват прежен връх
и свлачище по хлъзгавия сипей…

Совалката танцува древен танц,
приглаждат пръсти знаците магични.
Любов не се изплаща във аванс,
на сделка равностойна не прилича.

Платното фино нежно шумоли,
последни щрихи мислите догаждат.
Загубиш ли любов така боли…
На части е сърцето. Как се снажда?!

А дните се изпълват с тишина
и само станът с жални вопли плаче.
Сърцето на разлюбена жена –
осиротява то, като сираче…

29.11.2022
Мариана Бусарова