Общуването с някои е сложно,
но аз летя напред, като ракета,
тревожи ги, навярно ги тревожи
това, че не подбирам остриета.

До истината много път се точи,
през буренаци често се минава,
като вино пенливо се клокочи,
като скала крайбрежна устоява.

Но тези вариации ги мога,
души размествам, пластове и нерви,
то някои се крият в изнемога,
макар да не наричам думи черни.

Накрая всичко светва заблестяло,
защото уповавам се на Бога,
но истината свети само в бяло,
дори за нея да съм много строга.

Не ме смущават несъгласни хора,
смущават ме души несправедливи.
Хармонията ни оправя взора,
но дисонансът пък държи ни живи!


23 януари 2023г., София
Росица КОПУКОВА