Не ме откри из улиците стари
на някой град приведен от пороци.
Далечен си, сърцето ми запали,
не знаейки, че на живота срока

подобно облак, мъхест, бял и дребен
ще се стопи в сълзите на душата –
онази, на която си потребен,
защото всеки друг е бил разпятие…

Ти обич си и много скъп приятел,
едничка стряха мислите ми скрила
и две ръце, що дланите ми сгряха,
за да политнем двама лекокрили

над онзи град от грехове обрулен,
по който никога не сме вървели!
Аз с пръсти ще докосвам твойте скули,
за да позная мислите си цели

как в думите ти тихи се прераждат –
а днешното и бъдното се сливат.
Че огънят в сърцата се подклажда
за да спасява, вместо да убива…

03.01.2023
Мариана Бусарова