Насреща ми - един врабец на клона,
отърси капките от миналия скреж,
погледна ме,позна ме и пророни
нечакан поздрав в своя си мълвеж.
- Какво сега, приятелю любезни?
Добре, трохички малко ще ти дам.
От глад забравил всичките си песни,
той долетя при мене като в храм.
Похапна. С благодарност ме погледна.
И пак на клона кацна срещу мен.
Очакваме април- да се съвземем.
Да оцелеем с порив съхранен!
17 март 2023г., Симеоново-вилата
Росица КОПУКОВА